КРАТКОСРОЧНА ПРОГРАМА
ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯ ОТ
ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА
НА ОБЩИНА ЦАР КАЛОЯН
2019-2022 ГОДИНА
(Приета с Решение №………/…………...2019 година на ОбС – Цар Калоян)
PDF формат на файла Вижте ТУК
СЪДЪРЖАНИЕ
Предизвикателствата, свързани с климата и ресурсите, изискват решителни действия на местно, регионално, национално и световно ниво. С намаляването на фосилните енергоизточници като въглища, нефт и земен газ и същевременно глобалното увеличение на енергийното потребление, възниква въпроса: „как ще се осъществява в бъдеще снабдяването с електричество?”. Нарастването на световното население от 6 на 9 млрд. души ще засили световната конкуренция за природни ресурси и ще окаже натиск върху околната среда. Възобновяемата енергия се отличава преди всичко с това, че произхожда от неизчерпаем за човешките мащаби източник. Естествените енергийни ресурси осигуряват около 3078 пъти повече енергия, отколкото се нуждае човечеството в момента.
Енергия от възобновяеми източници е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно: вятърна енергия; слънчева енергия; енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух - аеротермална енергия; енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва - геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води - хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води.
Енергията от възобновяеми източници е енергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници, които не са основани на изкопаеми суровини и които се възстановяват в рамките на човешкия живот. Въпреки че производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в ЕС нарастват, все още са необходими допълнителни усилия за постигане на целите на ЕС за енергия от възобновяеми източници — 20 % дял на възобновяемите енергийни източници от крайното потребление на енергия до 2020 г., който до 2030 г. да се увеличи най-малко до 27 %. Използването на повече енергия от възобновяеми източници е изключително важно, за да може ЕС да намали емисиите си на парникови газове. Има няколко програми на ЕС и национални програми за финансиране, които стимулират производството и използването на енергия от възобновяеми източници, като един източник на средства от ЕС е Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местните ресурси от възобновяеми източници са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиворазвитие.
Краткосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива на община Цар Калоян за периода 2019 – 2022 г. е разработена съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници и Указанията на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
На основание чл. 9, от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) Общински съвет – Цар Калоян, по предложение на Кмета на общината приема Краткосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива и обхваща тригодишен период на действие и изпълнение. Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местният ресурс от ВЕИ са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиво развитие.
Традиционните източници на енергия, които се използват масово спадат към групата на изчерпаемите и невъзобновяеми природни ресурси – твърди горива (въглища, дървесина), течни и газообразни горива (нефт и неговите производни - бензин, дизел и пропан-бутан; природен газ).
Имайки предвид световната тенденция за повишаване на енергийното потребление, опасността от енергийна зависимост не трябва да бъде подценявана. От друга страна високото производство и потребление на енергия води до екологични проблеми и поконкретно до най-сериозната заплаха, пред която е изправен светът, а именно климатичните промени. Това налага преосмисляне на начините, по които се произвежда и консумира енергията.
Производството на енергия от възобновяеми енергийни източници – слънце, вятър, вода, биомаса и др. има много екологични и икономически предимства. То не само ще доведе до повишаване на сигурността на енергийните доставки, чрез понижаване на зависимостта от вноса на нефт и газ, но и до намаляване на отрицателното влияние върху околната среда, чрез редуциране на въглеродните емисии и емисиите на парникови газове.
Производството на енергия от ВЕИ допринася и за подобряване на конкурентоспособността на предприятията, както и възможността за създаване на нови такива, като по този начин се насърчават и иновациите, свързани с производството на енергия от възобновяеми източници (ВИ) и биогорива.
Възобновяема:
Невъзобновяема:
Изкопаемите горива са ограничени и при изгаряне се отделят вредни емисии.
Производството на енергия от възобновяеми енергийни източници има екологични и икономически предимства. Енергията от ВИ и енергийната ефективност имат потенциал да окажат силно въздействие върху предизвикателствата, пред които са изправени другите секторни политики. На ниво Европейски съюз се прилага координиран подход в голям диапазон политики на Общността, оказващи въздействие върху рационалното използване на енергията. Основните цели на пакет„Климат
– енергетика”са:
Индивидуалният ангажимент на Република България по отношение оползотворяването на енергията от ВИ е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2022 г. да бъде от възобновяеми източници.
Изпълнението на този ангажимент рефлектира пряко върху дейността на общините и местната власт, във връзка с произтичащите законови задължения и пакета от нормативни изисквания за регионално и секторно развитие.
Краткосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива на община Цар Калоян е съобразена с План за развитие на Северен централен район за планиране, План за действие за устойчиво енергийно развитие до 2022 г., както и с политиката за устойчиво и балансирано развитие на Общината. Тя е допълнителен инструмент за постигане на визията на община Цар Калоян, формулирана в ОПР 2014-2020
Програмата за насърчаване използването на енергия от ВИ и биогорива има директна връзка с ефективното използване на природните ресурси и човешкия потенциал за създаване на обществено значими блага.
За да се формулират оперативните цели на настоящата програма е нужен преглед на видовете ВИ, анализ на възможностите за тяхното използване на територията на община Цар Калоян, включително направеното до момента. Основни положения при това са:
- подобряване енергийното управление на територията на общината;
- смяна на горивната база за локалните отоплителни системи с възобновяеми източници;
- въвеждане на локални източници на възобновяема енергия (слънчеви колектори, фотоволтаици, геотермални източници, използване на биомаса, в т.ч. преработка на отпадъци).
Използване на ВЕИ директно и след преобразуване
ВЕИ | Първоначална трансформация | Продукт, на пазара за крайно енергийно потребление |
Биомаса |
Директно, без преработване |
|
Преработване |
|
|
Преобразуване в биогорива |
|
|
Преобразуване във вторични енергии |
|
|
Водна енергия | Преобразуване (ВЕЦ) | електроенергия |
Енергия на вятъра |
Преобразуване (Вятърни генератори) |
електроенергия |
Слънчева енергия |
Преобразуване | топлинна енергия |
Преобразуване | електроенергия | |
Геотермална енергия |
Без преобразуване | топлинна енергия |
Преобразуване | електроенергия |
В близките години се очаква енергийната зависимост на ЕС от вносни енергийни източници да нарасне. С предстоящото му разширяване тази зависимост ще се увеличи. Ако не се предприемат спешни и енергични мерки, зависимостта на ЕС от внос на енергия ще достигне 70% към 2030 г., сравнено със сегашните 50%. Най- голямата възможност този процес да бъде смекчен и дори прекратен е увеличаване производството на енергия и горива от ВЕИ.
Вид гориво |
Цена |
Мярка |
Топлина на изгаряне |
Мярка |
Специфичн ацена, лв/Gcal |
биоетанол 1 | 1584,0 | лв/t | 7100 | kCal/kg | 223 |
бензин А-95 Н | 2204,4 | лв/t | 10000 | kCal/kg | 220 |
евродизел | 1904,4 | лв/t | 10000 | kCal/kg | 190 |
газьол | 1860,1 | лв/t | 10000 | kCal/kg | 186 |
дневна електроенергия за бита | 0,13 | лв/kWh | - | kCal/kg | 151 |
биодизел 1 | 1188,0 | лв/t | 9000 | kCal/kg | 132 |
нощна електроенергия за бита | 0,082 | лв/kWh | - | - | 95 |
мазут | 780,0 | лв/t | 9300 | kCal/kg | 84 |
природен газ за бита | 503,0 | лв/103nm3 | 8000 | kCal/103n m3 | 63 |
топлоенергия за бита | 50,45 | лв/MWh | - | - | 59 |
природен газ за търговски потребители | 439,0 | 103nm3.нм3 | 8000 | kCal/103n m3 | 55 |
брикети и пелети от дървесина | 186,0 | лв/t | 4400 | kCal/kg | 42 |
балирана слама 2 | 104,4 | лв/t | 3400 | kCal/kg | 31 |
дърва за огрев | 80,0 | лв/t | 2700 | kCal/kg | 30 |
дървесни трески 2 | 68,4 | лв/t | 2700 | kCal/kg | 25 |
вносни въглища | 150,0 | лв/t | 6200 | kCal/kg | 24 |
ВЕИ |
Достъпен потенциал в България |
||
- | - | ktoe | |
Водна енергия | 26 540 | GWh | 2 282 |
Биомаса | 113 000 | TJ | 2 700 |
Слънчева енергия | 4 535 | GWh | 390 |
Вятърна енергия | 3 283 | GWh | 283 |
Геотермална енергия | 14 667 | TJ | 350 |
ОБЩО | - | - |
6 005 |
Общата сума на достъпния потенциал на страната (6 005 ktoe) е значително по-малък от ПЕП за 2004 година (19 017 ktoe). Следователно в близко бъдеще България може да задоволи около 32% от енергийните си нужди при пълно усвояване на достъпния енергиен потенциал на ВЕИ на територията
Достъпен енергиен потенциал ktoe 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 ВЕЦ Биомаса Слънце Вятър Геотермия |
Принципите, които са залегнали в разработването на НПДЕВИ /Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници/ и които имат отношение към регионалната политика, са следните:
Децентрализация: Разширяване на отговорностите на регионалните и местните власти от планиране към реализиране на НДПВЕИ.
Планиране: Реализирането на НПДЕВИ се осъществява чрез областните и общинските програми и подлежи на актуализиране в резултат на мониторинга и оценките от прилагането й.
Ангажираност: Мерките на националната политика за развитие на ВЕИ не заместват, а допълват местните мерки.
Състезателност и прозрачност: Съобразно качеството на предлаганите проекти (което се проверява допълнително от АЕЕ на база икономическа ефективност на инвестициите) и в съответствие с принципите за прозрачност и яснота, областните и общинските програми се конкурират за ефективно използване на местните ресурси.
Партньорство и сътрудничество: осъществяване на дейностите по планирането и реализацията НДПВЕИ чрез партньорство с централните, регионалните и местните власти, НПО, бизнес-средите, научните организации (университети и институти).
Информационно осигуряване: наличие на актуална информация на регионално и местно равнище относно изпълнението на НПДЕВИ.
Очаквани ефекти от подобряване на взаимодействието между централните и местните органи на изпълнителната власт:
Общинските програми е необходимо да бъдат съобразени с развитието на района за планиране, особеностите, потенциала на общината и действащите общински планове за енергийна ефективност.
Основна цел на програмите е насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Реализацията на този процес се постига чрез определяне на възможните дейности, мерки и инвестиционните намерения на общината.
2.1 Стратегическа цел
Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя целите на всички държави от ЕС за развитие и използване на енергията от ВИ. За България, заложената в Директивата цел за дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г. е 32%. Стимулиране производството на енергия от ВИ води и до следните важни положителни последци: намаляване на енергийната зависимост на страната и намаляване на вредните емисии парникови газове. Благодарение на синергичния ефект от изпълнението на тези цели, ще се стимулира развитието на вътрешния енергиен пазар и достигането и на дългосрочните количествени цели в бъдеще.
2.2. Цели на Краткосрочната програма за Стратегическата цел на програмата е насърчаване използването на енергия от ВИ съобразно особеностите и потенциала на общината и целите, формулирани в Общински план за развитие (ОПР) и Общинската програма за енергийна ефективност, на база на общите европейски цели.
Стратегическа цел 1. Балансирано оползотворяване на местния потенциал от възобновяеми енергийни източници и биогорива и намаляване на емисиите CO2 ватмосферата.
Мерки за постигане на стратегическа цел 1:
Специфична цел 1: Подобряване на средата за живот и труд в общината, чрез ефективно използване на енергийните източници;
Ефективното използване на енергийните източници ще подобри условията за живот в общината от екологична гледна точка. Подобряването на енергийната ефективност на сградите ще доведе до по- добри услови условия за работа и труд както през топлите, така и през студените месеци на годината.
Мярка 1.1: Намаляване разходите за енергия в обекти и сгради, финансирани от общинския бюджет
Обследване за енергийна ефективност и саниране на сгради, общинска собственост Монтиране на слънчеви колектори на сгради общинска собственост.
Мярка 1.2 Повишаване нивото на информираност, култура и знания на местната общност относно използването на ВЕИ
Обучение на общинска администрация за работа по проекти от фондовете по ЕЕ;
Публично-частни партньорства за изграждането на ВЕИ мощности на територията на общината Информационни кампании сред местната общност;
Намаляване на разходите на домакинствата за енергия.
Стратегическа цел 2. Насърчаване на производствени и потребителски модели за чиста енергия.
Мерки за постигане на стратегическа цел 2:
Специфична цел 2: Създаване на условия за активизиране на икономическия живот в общината;
Подобряването на екологичната ефективност ще доведе до освобождаване на капитали, които ще могат да се влеят в икономиката на общината и по този начин да подобрят стандарта на живот на населението. Ще се подобрят и условията за създаване на бизнес в общината, което може да повлияе върху привличането на инвестиции, конкурентоспособността на малките и средни предприятия и активизиране на икономическия живот. Мерките в Програмата за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми енергийни източници биха могли да доведат до откриване на нови работни места. Ще намалее и енергийната зависимост на общината.
Мярка 2.1. Увеличаване на използваната енергия от ВЕИ в частния сектор
Повишаване на информираност сред инвеститорите; Популяризиране на източници за финансиране на ВЕИ проекти.
Мярка 2.2. Стимулиране на бизнеса за изграждане на ВЕИ мощности на територията на общината
Създаване на благоприятни предпоставки за инвестиране във ВЕИ мощности; Увеличен дял на бизнес инвестициите във ВЕИ.
Стратегическа цел 3. Стимулиране и управление на търсенето, производството и потреблението на енергия от ВЕИ.
Мерки за постигане на стратегическа цел 3:
Специфична цел 3: Намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за вредни вещества ватмосферата;
Използването на възобновими енергийни източници ще намали използването на изчерпаеми енергийни ресурси, които са основни източници на замърсяване на околната среда. Това се отразява и върху промяната на климата. По този начин община Завет ще даде своя принос за заложените цели за редуциране на емисиите на въглероден диоксид.
Мярка 3.1. Увеличаване на използваната енергия от ВЕИ
Намаляване на въглеродните емисии, изхвърляни от публичния сектор Намаляване на въглеродните емисии, изхвърляни от частния сектор
Поставените цели ще се изпълняват с отчитане на динамиката и тенденциите в развитието на европейското и българското законодателство за насърчаване използването на ВЕИ, законодателството по енергийна ефективност и пазарните условия. В тази връзка програмата ще бъде отворена за изменение и допълнение по целесъобразност през целия програмен период.
Състоянието на сградите, оборудването и инсталациите в повечето общински и обществени обекти налагат провеждането на мерки за намаляване разхода на енергия, както и влагане на инвестиции във физическото обновяване на сградата и подмяната на съоръженията. От голямо значение за жителите на Общината е, че постигането на по-ниски текущи разходи за енергия и ефективното им изразходване са предпоставка за подобряване на екологичната обстановка и намаляване на емисиите на парникови газове.
В община Цар Калоян към момента е събрана информация за общинските целеви групи по сектори:
Сектор „Административни общински сгради”
Преобладаващата част от общинските административни сгради в общината са в незадоволително състояние по отношение на енергийната ефективност.
За подобряване на комфорта в сградите и с цел намаляване на разхода на енергии, най-вече на гориво през отоплителния сезон, е наложително да се приложат както енергоспестяващи мероприятия, така и да се приложат мерки по ВЕИ отопление - преминаване на отопление на биомаса и инсталиране на термосоларни инсталации за топла вода, където това е необходимо.
Образователната инфраструктура в община Цар Калоян се състои от две общообразователни училища и две детски градини, съответно по едно в гр. Цар Калоян и в с. Езерче. в с. Костанденец няма;
Обекти на образователната инфраструктура:
СУ „Христо Ботев” в гр. Цар Калоян, ОУ „П. Хилендарски” с. Езерче, ДГ „Славейче“ в гр. Цар Калоян и ДГ „Пролет“ в с. Езерче.
Едно от условията за качествената подготовка на човешкия ресурс в община Цар Калоян е повишаване качеството на образованието за осъществяване на работна реализация. Въпреки наличието на сграден фонд, съществува недобра демографска ситуация в общината. Качеството на образованието не се различава от средното за страната. През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на броя на учащите на територията на общинаЦар Калоян.
Сградният фонд на преобладаващата част от общинските училища и детски градини са в относително добро състояние, но част от тях се нуждаят от провеждане на сериозни енергоспестяващи мерки. Няма газифицирани сгради в общината. Извършено е саниране и освежаване на някои сгради, подмяна на дограма, боядисване и обезопасяване на откритите спортни площадки в детските заведения. Необходимо е извършване на цялостен ремонт и обновяване на МТБ, която за момента е частично обновена.
За намаляване на енергийните разходи на проблемните сгради е необходимо не само да се направят енергийни одити, но да се изисква оценката на мерките, свързани и с възможностите за използване на ВЕИ технологии, особено за отопление и топла вода.
В сградите с образователни дейности трябва да се преразгледа начина на отопление и да се използват Европейските програми за преминаване от течни и твърди горива и неефективно използване на електроенергията за отопление, към ВЕИ отопление. За голяма част от сградите с непрекъсната употреба на топла вода (детски градини) е подходящо поставянето на термосоларни инсталации. Покривите на голяма част от сградите са подходящи за инсталиране на фотоволтаични инсталации.
През 2011 година е изпълнен проект “Провеждане на енергоефективни мерки и извършване на строително-монтажни работи за сградите на СУ „Христо Ботев” в гр. Цар Калоян, ОУ „П.Хилендарски” с. Езерче, ДГ „Славейче“ в гр. Цар Калоян и ДГ „Пролет“ в с. Езерче.
Реализирани проекти:
Реализирането на инвестиции в обновяване на образователната инфраструктура ще даде възможност за осигуряване на необходимата база за провеждане на задължителното обучение на децата в предучилищна възраст, ще се изпълнят енергоефективни мерки, както и ще бъдат намалени разходите за енергия и отопление. Изпълнението на заложените дейности ще осигурят оптимално- комфортни условия за обучение ивъзпитания.
По данни от НСИ на територията на Община Цар Калоян няма здравни заведения за болнична и извънболнична специализирана помощ. Тя се осигурява от областния център Разград и при необходимост в Шумен и Варна, които са на сравнително близко разстояние.
В общината функционират 2 амбулатории за първична медицинска помощ. Спешната медицинска помощ в гр. Разград има разкрит филиал и в гр. Цар Калоян.
По отношение на обезпечеността с лекари, трите населени места се обслужват от двама общопрактикуващи лекари.
Броят на стоматолозите в общината като спрямо предходната година е намалял. Специалистите по здравни грижи са 3.
Аптеките в общината са две („Маги фарм“ и „Генезис“) и са концентрирани в общинския център гр. Цар Калоян.
Предоставяните здравни услуги на територията на община Цар Калоян като цяло са крайно недостатъчни. Непосредствената близост до областния център Разград и сравнително близкото разстояние до Шумен и Варна спомагат за здравното обслужване на населението. Необходимо е доразвиване на мрежата от здравни заведения, предвид влошената възрастова пирамида и застаряващото население, както и повишаване здравната култура на населението.
На територията на община Цар Калоян (в общинския център) функционират два Центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за възрастни хора с физически увреждания. Целта на центровете е да се създаде среда, близка до семейната за лица с физически увреждания.
Центърът за социална рехабилитация и интеграция е комплекс от социални услуги, свързани с извършване на рехабилитация, социално-правни консултации, образователно и професионално обучение и ориентиране, изготвяне и осъществяване на индивидуални програми за социално включване.
Услугите предоставяни в центъра са социална работа, информационно-консултантска дейност, психологическа помощ и др.
Предоставя се и услугата Домашен социален патронаж Услугата се предоставя на самотно живеещи лица в пенсионна възраст и лица с увреждания и включва:
Приготвяне и ежедневна доставка на топла храна в дома на потребителите;
Посещение на санитари по предварително изготвен график;
Съдействие от социалните работници при подготовка на документи за ТЕЛК, настаняване в специализирани социални заведения и други социални помощи, както и на инвалидни помощни средства. Други залегнали услуги са личен асистент, социален асистент, домашен помощник.
В общината се предоставя и услугата „Топъл обяд”, при която хората получават топла храна по домовете на ползвателите, закупуване на неща от първа необходимост - лекарства и др., пазаруване на допълнителни хранителни продукти, помощ при почистване на домовете, измерване на кръвно налягане и др.
В Община Цар Калоян се реализира проект за ремонт и адаптация на съществуващото училище в дневен център за възрастни хора. „Ремонт и адаптация на съществуващото училище в дневен център за възрастни хора гр. Цар Калоян, област Разград”
Общината е заинтересована от въвеждане на мерки за използване на ВЕИ, с което ще се редуцират разходите за енергия и ще се подобрява екологичната среда. Техническите мероприятия, приложими в този сектор, са както изискващи сериозни финансови ресурси, така и не изискващи, или изискващи ограничено финансиране (организационни мерки). Алтернативните енергийни източници намаляват зависимостта от конвенционални енергийни.
Сектор „Улично осветление”
Уличното осветление е един от основните консуматори на ел.енергия за общината. Възможностите за приложение на ВЕИ в този сектор е прилагане на LED осветителни тела с фотосоларни панели и акумулатори, с което ще се реализират съществени енергийни икономии. Поради високата цена на тези съоръжения, е необходимо да се търсят програми сфинансиране.
Сектор „Домакинства”
Секторът „Домакинства” обхваща преди всичко частните жилища на жителитена община Цар Калоян. Преобладаващата част от жилищния сграден фонд са масивни къщи, значителна част откоитоса амортизирани и се нуждаят от прилагане на сериозни енергоспестяващимерки,предимно топлоизолация, което може да се комбинира с прилагане на ВЕИ технологии заотопление.
Най- използваниятВЕИресурстукеконсумациятанабиомаса,предивсичкодървазагорене.
При съществуващите тенденции на отрицателен прираст на населението в бъдещ план не се очаква рязко повишаване на търсенето на жилища. жилища. Тези изводи произлизат от анализа на съществуващите жилища както и процента на изоставените, но не се отчита състоянието на съществуващия сграден фонд. При бъдещ икономически растеж на Община Цар Калоян би следвало да се създадат условия за повишаване на стандарта на живот на жителите, което би довело до нужда от реконструкция на част от жилищнияфонд.
Повишаването на енергийната ефективност е приоритет на национално ниво, в който се залага постигане на над 20% по-малко разход на електроенергия за отопление. Постигането на тази цел е възможно чрез оценка на съществуващия сграден фонд и последващото интегриране на мерки за енергийна ефективност, които включват ремонт или реконструкция на основни технически системи от сградите – покриви, ВиК, водоснабдителни и отоплителни инсталации и др., също така и топлоизолация и подмяна на стъклопакети. Тъй като много голяма част от сградния фонд е в частния сектор управлението на енергийната ефективност е процес, изискващ координация между общината и частните собственици. Постигането на добри показатели по отношение на изразходваната електроенергия за отопление ще доведе до повишаване на качеството на живот, чрез намаляване на личните разходи за отопление и също така ще се намали въглеродния отпечатък на региона, което ще повиши и качествата насредата.
За домакинствата от голямо значение е внедряването на новите ВЕИ технологии - котли на биомаса с високо к.п.д. – над 85 %. и термосоларни колектори за топла вода. За съжаление все още липсва възможност за стимулиране на енергоефективни инициативи на домакинства. Общината би могла да инициира програми и проекти за стимулиране на собствениците на жилищни сгради за прилагане на мерки за енергийна ефективност и ВЕИ за отопление и топла вода. Възможност е и поставянето на фотоволтаични инсталации с малки мощности до 10 KWp на южните скатове от покривите на жилищата.
Необходими са системни кампании и подпомагане на населението за използване на ВЕИ технологии за отопление и топла вода.
Бизнес сектор
Бизнес секторът е този, който може да оцени инвестиционния потенциал в сектора на ВЕИ и да реализира мащабни проекти в сферата на:
2.2. Оперативни цели
Краткосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива на Община Цар Калоян ще допринесе за постигане на индивидуалния ангажимент на Република България по отношение оползотворяването на енергията от ВИ -16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от възобновяемиизточници.
Производството на топлинна и електрическа енергия от ВИ ще доведе до подобряване сигурността на енергийните доставки и намаляване разходите за енергия, повишаване на конкурентоспособността на индустрията, намаляване на емисиите на парникови газове и замърсители, подобряване на икономическите и социални перспективи за регионално развитие.
Основна цел: насърчаване производството и използването на енергията от възобновяеми източници в публичния и частния сектор.
Изложеното по долу дава възможност за формулиране на конкретни цели за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива в Община Цар Калоян:
Увеличаванеизползванетонаслънчеваенергия/слънчевиколектори/задобиваненаБГВ /битова гореща вода/ в общински сгради, училища, детски градини и жилищни сгради.
Измерител: Спестена енергия, кWh;
- Изпълнение на проекти за изграждане на локални отоплителни системи с биомаса в общински сгради, училища и детскиградини.
Измерител: Брой изпълнени проекти, инсталирана мощност;
Изграждане на нови енергийни обекти за производство на топлинна и електрическа енергия от възобновяеми източници с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, които могат да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони и могат да използват биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство, или биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 насто.
Технологии за пречистване на отпадни води и произвеждане на био-газ.
Тези технологии позволяват получаване на енергия от отпадъците на конкретното производство.
Тези процеси позволяват постигането на индивидуалните емисионни норми за изхвърляне в околната среда, но същевременно правят инвеститора енергийно независим, благодарение на собствения си отпадък. Така, чрез инвестирането в пречиствателно съоръжение, е възможно и постигане на рентабилност, която надхвърля обикновените пречиствателни инсталации. Получената енергия може да се използва, както за покриване на енергийните нужди на собственото производство, така и за смесено производство на топлинна и електрическа енергия (когенерация), която електрическа енергия може да бъде продадена в енергийната мрежа на страната. Изкупуването на тази енергия е по преференциални цени и гарантирана от закона заВЕИ.
Инвестирането във възобновяеми източници ще има осезаеми ползи за околната среда в Община Цар Калоян. Използването на възобновяеми източници на енергия ще намали потреблението на ел. енергия, както и голямата енергийна зависимост.
Община Цар Калоян е разположена в североизточната част на Дунавската равнина. Според административно-териториалното деление общината се включва в границите на Област Разград. Тя е най-малката община в областта и заема нейните западни части (8,8% от територията на област Разград). Съседни за Цар Калоян са общините Разград, Ветово, Иваново и Попово. Общинският център отстои на 27 км. от град Разград, на 35 км. от град Русе и на 344 км. от столицата град София. Най-близката столица е Букурещ, разположена на разстояние 110 км. През административния център на общината минава първокласния път Русе – Варна. Това е най-пряката и стратегическа връзка между река Дунав и Черно море.
Карта 1: Географско положение
Населените места в едноименната община са три – град Цар Калоян, село Езерче и село Костанденец. Населението в рамките на общината е 5 264 души, което представлява 5% от населението на област Разград. Общата площ на общината е 161 906 дка. От нея земеделски територии заемат 113 233 дка (69,937 % от общата площ на общината), горски територии 40 853 дка (25,233% от общата площ на общината), населени места и други урбанизирани територии – 6 250 дка (3,860 % от общата площ на общината), водни течения и водни площи 1087 дка (0,672 % от общата площ на общината), територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци 8 дка (0,005 % от общата площ на общината), а териториите за транспорт и инфраструктура 475 дка (0,293 %).
Спрямо геоморфоложкото райониране в България, Община Цар Калоян се включва в младонагънатата морфоструктура на Балканидите. Във физикогеографско отношение територията на общината се намира по южната граница на Мизийската плоча и североизточните части на Дунавската равнина. Релефът в Община Цар Калоян е сравнително разнообразен с елементи на малки котловини, отворени на север, речни долини и ниски хълмове. В границите й се включват северните части от Разградските височини. Надморската височина варира между 150-300 м.
Геоложкият строеж е представен основно от варовици, пясъчници и мергели. Площта на общината е прорязана от течащите води на река Бели Лом, Малки Лом и Хлебаровска.
Община Цар Калоян е бедна на полезни изкопаеми. Правени са проучвания на находища на глина и каолин за керамично производство. Въпреки това в експлоатация е единствено находището в село Костанденец. То притежава потенциал за бъдещо развитие на керамичното производство, където да се произвеждат тухли. В град Цар Калоян има каменна кариера, която понастоящем не се използва, но реално съществува потенциал за разработването й.
Община Цар Калоян попада в умерено-континенталната климатична подобласт на европейско континенталната климатична област. Климатът в тази област носи типични белези на източноевропейския климат като студена зима и горещо лято. Средната годишна амплитуда на температурата е между 23°С и 24°С, а на места достига до 25°С. Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата достигат до -25°С. Средните температури за месец януари са -2°С, а за юли 24°С. Най-студените месеци през годината са януари и февруари, а най-топли се очертават месеците юли и август.
Максимумът на валежите е през лятото, а минимумът е през зимата. През зимата се наблюдават инверсионни състояния. Средногодишната относителна влажност на въздуха е 57 – 72 %. Амплитудата в годишния ход на валежите достига до 15-25% от годишната им сума. Валежният режим е с февруарски минимум и юнски максимум и сравнително продължително задържане на снежната покривка. Валежите от сняг са в периода ноември – април.
Преобладаващи са ветрове от посока североизток – с чести западни турбулентни потоци, които се характеризират от смяна на баричните процеси. Типични климатични явления са мъгли, слани, градушки и чести проливни есенни дъждове.
Радиационният баланс в общината е между 2001-2250 MJ/m2/годишно. Продължителното греене на слънцето е потребно за пълното узряване на плодове и зърнените храни.
През територията на Община Цар Калоян текат реките Бели Лом, Малки Лом и Хлебаровска, чиито води се вливат в река Дунав. Като преки притоци на река Дунав те се включват в Черноморската отточна област. Реките са с дъждовно подхранване. Минерализацията на речните води е сравнително висока – между 500-600 mg/l йони. Средната им мътност също е висока – между 1000-3000 g/m3.
По територията на общината има подпочвени води, които се ползват за водоснабдяване на общината с питейна вода. Те биват от карстови пукнатини и пори с ниво на налягане от 0,5 до 3 метра от повърхността. Подземните води са твърди с минерализация между 500 – 1000 mg/dm3.
Водоснабдяването на населението с питейна вода е добро. В границите на община Цар Калоян се намират три язовира – „Дервента“, „Цар Калоян“ и „Каяджък“ и три рибарника. Те са отдадени на концесия и се използват за рибовъдство.
Състоянието на почвите в района е силно повлияно от скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Разпространени са карбонатните, типичните и излужените черноземи (оподзолени), които заемат 39% от обработваемата земя. По територията на общината са разпространени льос и льосовидна основа.Почвите са с добра структура и богати на хумус.
Над 60% от обработваемите земи са заети от сивите и тъмносиви горски почви. Те са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др. Характеризират се с маломощен хумусно-елувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см. Те имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.
Почвената характеристика, в съчетание с останалите природо-географски елементи на общината създават чудесна предпоставка за отглеждането на всички култури, характерни за умерения климат и особено за развитието на зърнопроизводството и техническите култури. Освен изброените култури, почвено климатичните условия в района са подходящи за отглеждане на овощни насаждения. Традиционни селскостопански производства са: зърнени храни, тютюн, слънчоглед, трайни насаждения и др.
Флората в този район принадлежи към неморалната растителност. Основните представители са дървесни съобщества с преобладаване на широколистните видове. Тяхното разпространение е свързано с Европейската широколистна област: летен дъб, обикновен горун, обикновен габър, обикновен бук и др. Най-разпространените култури в района на общината са на бялата акация, белият и черният бор, хибридната топола. Над 25% от територията на общината е заета от горски площи. В природен резерват „Бели Лом” се срещат и защитени растителни видове, като снежно кокиче пролетна циклама, минзухари, битински синчец, ведрица, горска съсънка, кукуряк и др.
Растителността е представена от дървесна, храстовидна растителност, пасища и ливади.
Фауната тук е от евросибирски и европейски тип. Спрямо зоогеографската подялба на България територията на общината попада изцяло в Дунавския район. По тази причина фауната бива представена основно от равнинни биологични видове.
Сред бозайниците най-популярни са благороден елен, сърна, див заек, дива свиня, язовецът и горската мишка, а от птиците – фазан, яребица, сокол, дроздове и др.; прелетни птици – пъдпъдък, гълъб, гургулица. От местните фаунистични видове най-разпространени са златка, лисица, таралеж и др. Представители на влечугите тук са обикновената усойница, смокът-мишкар и слепокът.
резерват „Бели Лом” се срещат 174 вида птици, от които 167 вида са защитени. Сред скалогнездящи птици - египетски лешояд, бухал, черен щъркел, белоопашат мишелов и др., както и повече от 150 вида други птици. Резервата се обитава от благороден елен, сърна, лисица, чакал, вълк, дива свиня, белка, видра и др., от 35 вида прилепи.
Икономиката на общината има аграрно-промишлена структура. Тя се развива предимно като селскостопански район. Над 26% от приходите от продажби са от аграрния сектор и около 23,9% от индустриалния. Общината се отличава и с ниска степен на индустриално развитие.
Селското стопанство се характеризира с приоритет на растениевъдството спрямо животновъдството. Промишлеността е представена предимно от микро и многo малки предприятия в областта на хранително-вкусовата и шивашката промишленост.
Земеделие Селското стопанство - Релефът и почвените ресурси в община Цар Калоян предразполагат развитието на селското стопанство и съответно преработвателната промишленост, свързана със земеделската продукция. На територията на Община Цар Калоян има благоприятни условия развитие на селското стопанство. Преобладаващите култури са пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед и люцерна.
Земеделският фонд в Община Цар Калоян включва 113 233 дка обработваемата земя, в т. ч ниви - 108954 дка, трайни насаждения – 3955 дка, и естествени ливади - 324 дка.
Обща площ 161 906 дка
Според начина на трайно ползване и техните относителни дялове териториалните фондове са подредени, както следва:
От подотрасъл растениевъдство се очакват около 78000 тона биомаса от растителните отпадъци, която може да се използва за производство на екобрикети с оглед подобряване екологичното състояние на общината.
Животновъдство е другия сектор в общината се отглеждат говедата, овце, кози и птици. Животните се отглеждат в дребните земеделски стопанства.
Остава нерешен проблемът с отпадъците от животновъдството. Основен отпадък от него е оборският тор, търсят се алтернативи за рационалното му оползотворяване.
Промишленост
Промишлените предприятия в община Цар Калоян са представени от микро и много малки фирми в сферата на хранителната и леката промишленост.
Хранителната промишленост е локализирана основно в град Цар Калоян и село Езерче. Това са мандри, една мелница и фурна. По-сериозна е трудовата заетост в леката промишленост – това са много малки фирми локализирана в град Цар Калоян и село Езерче. Четири фирми на обувната промишленост са локализирани в село Езерче, а три фирми на шивашката индустрия са локализирани в град Цар Калоян.
Търговия и услуги
Търговската дейност в общината се осъществява от голям брой малки частни фирми. Извършва се търговия с хранителни стоки, промишлени стоки, селско стопански продукти и други.
В сферата на услугите има представителства, по-важни от които са: ремонт на битова техника, ветеринарни и други услуги, както и заведения за обществено хранене и развлечения и др. Намалената покупателна способност на населението, конкуренцията и финансовите проблеми, затруднения достъп до кредити, формират основните проблеми в търговията и услугите. Като цяло услугите са с трайна установена тенденция на стабилизация. Има потенциал за развитие на занаятчийски тип услуги.
Развитието на микро и малкия бизнес е обусловено от характерни черти, валидни за цялата страна - липсата на предприемачески опит, на квалифициран персонал и на свеж ресурс за инвестиции. Същевременно намалялото потребителско търсене е причина за влошаване на финансовите резултати на фирмите.
За да се преодолее тази негативна тенденция, е необходимо общината да провежда активен маркетинг за увеличаване на притока на чуждестранни инвестиции и то в сектори с по-висока добавена стойност.
Водоснабдяване
Всички населени места на територията на община Цар Калоян са водоснабдени, като съществуващата водопреносна мрежа е изградена предимно от етернитови и стоманени тръби. Тяхното състояние не отговаря на съвременните изисквания, амортизираната мрежа води до загуби на вода. 101 737 м. са етернитовите тръби, стоманените водопроводи са 10 208 м., докато най-малък е дела на ПЕВП – 1 784 м., или под 2%.
Въпреки състоянието на водопреносната мрежа, водата е годна за консумация, като отговаря на изискванията на Наредба №9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и БД - 8451 - 77. Водопотреблението на жител за денонощие се е увеличило за последните 4 години, като от 66 л/ж. д. през 2010 г., достига до 73 л/ж. д. през 2013 г. Единствено в с. Езерче, подаваната питейна вода е с повишена концентрация на нитрати, като при допустими 50 мг/л., тук са 90 мл /л.
Общината се водоснабдява от 5 помпени станции, гравитачна и подпочвена вода, като общият обем е 1610 куб. м. Водата достига до населените места чрез три магистрални водопровода и съответно водоснабдителна мрежа:
- гр. Цар Калоян: 16,235 км. и 44,065 км.
- с. Езерче: 8,005 км. и 27,390 км.
- с. Костанденец: 2,454 км. и 11,947 км.
Вложените средства в ремонтни дейности за последните четири години са 61 000 лв.
Канализация
На територията на общината няма изградена канализационна система.
Всички населени места в общината са електрифицирани, като на територията са изградени само мрежи, които са със средно номинално напрежение 20 кВ и са разпределителни. Мрежи с високо напрежение – няма. Освен трафопостовете, изградени в населените места, както следва: гр. Цар Калоян: 10 бр. ; с. Езерче: 5 бр. ; с. Костанденец: 6 бр.;няма изградени подстанции.
Община Цар Калоян няма изградена централна топлоснабдителна инфраструктура.
Община Цар Калоян не е газифицирана.
Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местният ресурс от ВЕИ са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиво развитие. Общинската програма за насърчаване на използването на ВЕИ е израз на политиката за устойчиво развитие на общинаЦар Калоян.
Изпълнението на мерките в Краткосрочната програма по ВЕИ, може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сградите общинска собственост. При обновяването на тези сгради освен мерки по подобряване на термичната изолация на сградата, след доказване на икономическата ефективност, могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори и заместване на съществуващо отопление с такова, базирано на ВЕИ.
Икономическото развитие налага партньорство на общината и стопанските субекти в стремежа към създаване на нови работни места и общински просперитет.
Целта на ОПЕЕ се базира на политиката на Община Цар Калоян по отношение на EE, а именно:
• Гарантирано снабдяване на потребителите с енергия при минимални разходи след прилагане на различни енергоспестяващи мероприятия;
• Рационално и ефективно използване на горивата и енергията в цикъла “производство – крайно потребление”;
• Намаляване разходите за енергия в общинския бюджет;
• Подобряване качеството на живот на ползвателите;
• Намаляване на топлинните загуби в сградите чрез подобряване на енергийните им характеристики (саниране – пълно или частично);
• Замяна на нискоефективните горива с такива с по-висока ефективност (газификация);
• Подобряване опазване на околната среда с намаляване на вредните емисии на газове в атмосферата;
• Нови пазарни възможности за производители и фирми за монтаж и обслужване на енергоефективни съоръжения, системи, изделия и технологии.
Тази цел ще се постигне чрез система от конкретни мерки за повишаване на ефективността на потреблението на енергия в общинските обекти.
Общинската политика за енергийна ефективност трябва да бъде насочена не само към намаляване на разходите за енергия на общинските обекти, а да съдейства за намаляване на разходите за енергия на крайните потребители - обществените сгради, домакинствата, предприятията, транспорта, селското стопанство идр.
5. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА И ВЪЗМОЖОСТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВИДОВЕ РЕСУРСИ
Като основа за изготвяне на програмите следва да се използва анализ на потенциала на енергията от възобновяеми източници, които са налични като природен ресурс на територията на общината.
Слънчевата енергия, представлява произведената посредством слънчевите лъчи електроенергия или топлинна енергия. Тя е изключително екологичен и практически неизчерпаем ресурс. Въпреки това, тя разполага с по-ниска интензивност в сравнение с конвенционалните енергоизточници и е зависима от географската ширина и климатичните условия. Технологиите за производството на слънчева енергия се развиват с големи темпове и следват една положителна тенденция към увеличаванеизползванетонасистемитезаслънчеваенергия.Слънчеватае енергияпредставлява ефективен инструмент за борба с климатичните промени и подобряване на екологичните характеристики на отделните райони.
Ежегодно Земята получава от Слънцето 1015 MWh енергия, която е пъти повече от необходимата на човечеството. Средногодишното количество на слънчево греене за България е около2150 часа, а средногодишния ресурс слънчева радиация е 1 517 kWh m2. Като достъпен годишен потенциал за усвояване на слънчевата енергия може да се посочи приблизително 390 ktoe. (кило тона нефтен еквивалент, 1toe = 11628kWh). Официалният източник за оценка на потенциала на слънчевата енергия е проект на програма PHARE, BG9307-03-01-L001, „Техническа и икономическа оценка на ВИ в България”. Страната е районирана по слънчев потенциал и е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене - Фигура1.
Фиг. 1 Карта за теоретичния потенциал на слънчевата радиация в България
В зависимост в кой регион се намира общината се определя интензивността на слънчевото греене и какво е средно-годишното количество слънчева радиация попадаща на единица хоризонтална повърхност (kWh/m2).
Община Цар Калоянсе намира в Североизточен регион със средна годишна продължителност на слънчевото греене:
- За периода 31.03. - 31.10. до 1750h;
- За периода 31.10. - 31.03. 400 – 500h.
Ресурс на слънчевата енергия – 4,25 kWh/m2/дневно или 1450-1500 kWh/m2/ годишно.
Слънчевата енергия се оползотворява чрез слънчеви панели, които според начина на преобразуване са:
- Термосистеми (слънчеви панели/колектори за гореща вода) – за битова гореща вода (БГВ), за подпомагане на отоплението и за загряване на вода за басейни. Използването на слънчеви панели за затопляне на водата става все по-популярно благодарение на реализираните икономии – може да се осигури около една трета от годишното потребление на средно домакинство. Възможно е да се реализира съчетана инсталация от панел за гореща вода и фотоволтаичен панел, което осигурява значително намаляване на енергийните разходи, като същевременно се използва възобновяема и чистаенергия.
- Фотоволтаични системи (Слънчеви панели за електричество) - за производство на електрическа енергия. Слънчевите (фотоволтаични) клетки са добър начин за снабдяване с електроенергия на райони, отдалечени от енергопреносната мрежа. Едно от основните им предимства е, че клетки с различна мощност могат да се свързват в масив. Така се комбинират с клетки с определена мощност, необходима за захранването на жилищни домове илипредприятия.
Генерирането на електроенергия от слънчеви фотоволтаици е една съвременна и свръхмодерна енергийна технология. Слънчевата фотоволтаика, въпреки бързо падащите цени, остава много зависима от преференциални условия. Поради високата цена на произведената електроенергия от плоскопанелни фотоволтаични елементи, галиево-арсенидни фотоволтаични панели, хелиостатни ТЕЦ с френелова оптика и др., потенциалът на този вид системи към момента за България се смята за ограничен. По-интензивното им въвеждане с цел развитие на технологиите и екологично въздействие засега може да става само с непазарни механизми за стимулиране (напр. специални изкупнитарифи).
При този подход трябва сериозно да се анализира екологичното въздействие от използването на такива технологии, основно поради дългосрочно ангажиране на селскостопански площи. Препоръчително е урбанизираното интегриране на фотоволтаични инсталации към покриви или фасади на сградите, както и двуфункционалното им използване - интегрирани към строителни панели или с директното им използване за покриви на помещения илипаркинги.
Фотоволтаичните системи и непрекъснатото развитие на технологиите за тяхното производството, допринасят за ефективната архитектурна интеграция на фотоволтаичните модули в сгради. Потенциалът на сградния фонд за използване на фотоволтаични системи е значителен, т.к. сградния сектор консумира половината от произведената енергия в цял свят. Установено е, че 50 % от сградната обвивка, като покрив, фасади, елементи за слънцезащита е изложена на слънцегреене. Това я превръща в благоприятна основа за инсталиране на фотоволтаици. Електрическата енергия традиционно се произвежда от електроцентрали, разположени на подходящомясто.
Предимства: Чиста енергия; данъчни облекчения; облекчен режим на присъединяване в случаите на производство на електрическа енергия с мощност до 30 kW при монтаж върху сгради и до 200 kW при монтаж върху производствени и складови помещения (чл. 24 от ЗЕВИ).
Недостатъци: Високи инвестиции; нисък КПД (10-15%) при производство на ел. енергия; изискват голяма площ за монтаж; не осигуряват 100% автономност, независимо от приложението.
Тежка процедура на присъединяване при производство на ел. енергия за мощностите извън посочените в чл. 24 на ЗЕВИ.
Енергията добивана от водата чрез водноелектрически централи се смята за най-надеждната и рентабилна технология в сравнение с останалите възобновяеми енергийни източници. Водноелектрическите централи са екологосъобразни, те са стабилен и сигурен източник за производството на електроенергия. Хидросъоръженията са изключително ефективни по отношение на експлоатационните разходи, които са сравнително ниски, благодарение на високата степен на автоматизация на отделните енергийни блокове. Условно обособена част сред хидроенергийните обекти са малките водно електрически централи (ВЕЦ) с максимална мощност до 10 МW. Характеризират се с по-малки изисквания относно сигурност, автоматизиране и квалификация на персонала. Дългосрочната инвестиция носи минимален финансов риск. Малки ВЕЦ могат да се изградят на течащи води, на питейни водопроводи, към стени на язовири, както и на някои напоителни канали. Подходящи са за отдалечени от електрическата мрежа потребители. Вписват се добре в околната среда, без да нарушават екологичното равновесие.
Предимства: голям опит в изграждането; добиваната електроенергия е със сравнително ниска цена; облекчен режим на присъединяване за мощности до 1,5 MW; използват се като балансиращи мощности в електро енергийната система (ЕЕС).
Недостатъци: зависимост от годишните сезони, валежи, засушаване.
Водно електрически централи
На територията на Община Цар Калоян няма изградени ВЕЦ.
Енергийният потенциал на водния ресурс в страната се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ и е силно зависим от сезонните и климатични условия. ВЕЦ активно участват при покриване на върхови товари, като в дни с максимално натоварване на системата използваната мощност от ВЕЦ достига 1 700 -1 800 MW. В България хидроенергийният потенциал е над 26 500 GWh (~2 280 ktoe) годишно.
Вятърната енергетика има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната, но развитието й в България се ускорява.
Технологията за производство на енергия от вятъра се изразява в трансформиранена кинетичната енергия на вятъра в използваема механична или електрическа енергия. Оценката на енергийния потенциал на вятъра се прави на база посока и средногодишна скорост. Използвани са данни от проект BG 9307-03-01-L001, “Техническа и икономическа оценка на ВИ в България” на програма PHARE, 1997. Обобщените и анализирани данни за период от над 30 години са получени от Института по метеорология и хидрология към Българска академия на науките (БАН) и е извършено райониране на страната по ветрови потенциал –Фиг.2.
Фиг.2. Картосхема на ветровия потенциал в България
Източник: Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите.
На територията на Република България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал. За съжаление община Цар Калоян попада в зоната на малък ветроенергиен потенциал със следнитехарактеристики:
Преобладаващи ветрове за община Цар Калоян са западните и североизточните, а с най-малка повторяемост са северните и югозападните. Случаите на тихо време са около 56% от общия брой на наблюдаваните дни. Средната скорост на вятъра е 2,2 м./сек. Бурните ветрове със скорост 30-40 м./сек. са рядкост. Те се явяват при преминаването на циклон презстраната.
Тези зони са с обща площ около 1 430 km2, където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.
Интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия представляват само зоните със средногодишна скорост на вятъра 5-7 m/s и >7 m/s.
За пълна оценка на енергийните качествата на вятъра е анализирана плътността на въздуха и турбулентността в около 800 точки от страната. Направени са измервания на височина 10 m над земната повърхност и след анализ на резултатите е извършено райониране -Фиг.3.
Фиг. 3. Картосхема на плътността на енергията на вятъра на височина 10 m над земната повърхност.
Източник: Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници
За избор на площадки за изграждане на ветроенергийни централи са необходими детайлни анализи със специализирана апаратура в продължение на 1-3 години.
В зоната на малък ветрови потенциал, където попада Община Цар Калоян , могат да бъдат инсталирани вятърни генератори с мощности до няколко десетки kW. Възможно е евентуално включване на самостоятелни многолопаткови генератори за трансформиране на вятърна енергия и на PV(фотоволтаични)-хибриднисистемизаводнипомпи,мелнициит.н.Разположениетонатези съоръжения е най-подходящо в зона с малък ветрови потенциал на места където плътността на енергийния поток е над 100 W/m2.
Предимства: Чиста енергия, преференциални цени, облекчен режим за присъединяване за малки мощности - до 30 kW при монтаж на сгради и до 200 kW при монтаж на производствени и складови помещения (чл. 24 от ЗЕВИ).
Недостатъци:
- Сравнително нисък КПД – около 20% среден (показва каква част от кинетичната енергия на вятъра се преобразува в полезна механична енергия). Ефективността на вятърните турбини се изменя в големи граници, като най-голяма ефективност (около 44%) се реализира в скоростния диапазон на вятъра около 9m/s.;
- Голяма първоначалнаинвестиция;
- Тежка процедура на присъединяване за мощностите извън посочените в чл. 24 наЗЕВИ.
Геотермалната енергия представлява екологично чист, неизчерпаем и устойчив ресурс, който се използва както за производството на електроенергия, така и за затопляне или охлаждане. Тя е резултат от извличането на топлинната енергия, съдържаща се, както в плитките слоеве на земята, в горещата вода и горещите скали, намиращи се на няколко километра под земната повърхност и стигаща дори до изключително дълбоките пластове на земята, където се намират горещите скални маси - магмата. В зависимост от температурата на водата, геотермалната енергия се използва за различни цели. При по- ниските температури на водата, в рамките от 20□С до 100□С, геотермалната енергия се използва за производството на топлинна енергия, главно за отопление на сгради, басейни и др. При температура на водата, по-висока от 100□С, нейното приложение е предимно при производството на електроенергия, като след това отпадната топлина може да се използва отново.
Различните автори на изследвания на геотермалния потенциал, в зависимост от използваните методи за оценка и направени предвиждания, посочват различни стойности на геотермалния потенциал в две направления: потенциал за електропроизводство и потенциал за директно използване на топлинната енергия. По експертни оценки възможният за използване в настоящия момент световен геотермален потенциал е съответно: ~ 2 000 TWh (172 Mtoe) годишно за електропроизводство и ~ 600 Mtoe годишно за директно получаване на топлинна енергия. В общото световно енергийно производство от геотермални източници Европа има дял от 10% за електроенергия и около 50% от топлинното производство. Очакваното нарастване на получената енергия от геотермални източници за Европа до 2020 г. е около 40 пъти за производство на електроенергия и около 20 пъти за производство на топлинна енергия.
По признак енергоносител се разделя на два вида:
Предимства:
Неизползваните отпадъци от дърводобива и малоценната дървесина, която сега се губи без да се използва могат да бъдат усвоени само след раздробяване на трески или преработване в дървесни брикети или пелети след пресоване и изсушаване. Производството на трески има значително по-ниски разходи от производството на брикети и пелети, при което се изисква предварително подсушаване на дървесината и e необходима енергия за пресоване.
Биомаса се получава от дървесина и твърди селскостопански отпадъци. Клоните и вършината са отпадъци от дърводобива. Към настоящия момент се използва само малка част от тях, защото се счита, че събирането на дребноразмерна дървесина е икономически неефективно. Твърдите селскостопански отпадъци се генерират при отглеждането на земеделски култури и тяхното количество е в пряка зависимост от добитата годишна реколта и обработванитеплощи.
Голям неизползван потенциал имат селскостопанските растителни отпадъци. Сламата е твърд селскостопански отпадък, който в страната се използва основно в растениевъдството и животновъдството. За балиране и транспорт на сламата има подходяща технология. Необходимото оборудване в голяма степен липсва и днес не се използва с пълния си капацитет. Около 20 % от нея е възможно да се оползотворява за енергийни нужди.
Засега няма опит и специализирано оборудване за събиране, уплътняване и транспорт на стъбла от царевица, слънчоглед и други, но този проблем може да бъде решен в кратки срокове без големи разходи.
За отпадъците от овощните градини може да се използва оборудването, което ще надробява отпадъците от горското стопанство.
Енергията от биомаса се получава чрез директно или успоредно изгаряне, получаване на биогаз, пиролиза - разлагане при висока температура и отсъствие на кислород, анаеробноасимилиране
– разлагане от бактерии и получаване на метан. Биогазът е горивен газ, който се получава при ферментационни процеси в анаеробна (без наличие на кислород) среда на биологичнипродукти.
Биомасата може да се превръща директно в течни горива за транспортни нужди. Двата най- разпространени вида биогорива са биоетанол (добавя се към бензина) и биодизел.
Енергийният потенциал на неизползваните количества биомаса възлиза на 809 900 тне/г. и може да покрие около 9% от крайното енергийно потребление встраната.
Увеличаване на използването на биомаса за енергийни цели ще доведе до икономия на електроенергия и скъпи вносни горива и води до намаляване на енергийната зависимост.
Предимства: биомасата е непрекъснат и широко разпространен източник на енергия. Цената на биомасата във всичките й разновидности ще нараства значително по-бавно от конвенционалните горива и енергии, защото е местен ресурс. Използването на биомасата допринася за сигурността на енергийните доставки и оказва по-малко вредно въздействие върху околнатасреда.
Облекчен режим на присъединяване при производство на електроенергия с мощност до 1,5 MW.
Недостатъци: Основен недостатък на биомасата в най-масовото разпространение като източник на отопление е малкият КПД на съоръженията за изгаряне, за преодоляването на който са необходими инвестиции от населението.
Биодизел - Производствените разходи са близки до тези на горивото, получавано от петрол и ще се променят в полза на биодизела. Сравнително проста технология за производство (отнася се и за биоетанол). Намалява износването и удължава живота на двигателите. Използването на биодизел води до намаляване емисиите на двигателите с вътрешно горене на сажди, фини прахови частици. Има нулев потенциал на отделяне наCO2.
Недостатъци: сравнително бавно възобновяване. Използването на биомаса като източник на енергия изисква предпазлив подход, тъй като става дума за ресурси с ограничен прираст и много други ценни приложения, включително осигуряване прехрана на хората и кислород за атмосферата. Трябва да се разглеждат предимно отпадъци от селското и горско стопанство, битови и промишлени отпадъци, малоценна дървесина, енергийни култури, отглеждани на пустеещи земи специално за целта.
- Разходите за производство на биоетанол са по-високи от тези набензина.
- При използването на биодизел емисиите на азотни окиси се увеличават с15%.
- Съвременните инсталации за производство на биогаз изискват значителни инвестиции. Голяма част от произведения биогаз се използва за подгряване за постигане температурата, необходима за ферментация (30-40°С), което прави процеса неефективен преззимата.
Недостатъци: Оползотворяването на геотермалната енергия, изграждането на геотермални централи и/или централизирани отоплителни системи, изисква значителни първоначални инвестиции за изследвания, сондажи, енергийни съоръжения, спомагателно оборудване и разпределителни мрежи.
На територията на община Цар Калоян няма термални извори, нагрети скали на по-голяма дълбочина и други алтернативни източници на геотермалната енергия.
От всички ВЕИ най-голям неизползван технически достъпен енергиен потенциал има биомасата. Неговото усвояване в близко бъдеще е безспорен национален приоритет, което налага разработването на цялостна програма за икономически ефективно и екологическицелесъобразно използване на биомасата. Нарастването на употребата на биомасата, във всичките й форми и разновидности, трябва да става със скорост по-висока от нарастването на БВП.
Използването на биомаса се счита за правилна стъпка в посока намаляване на пагубното антропогенно въздействие, което модерната цивилизация оказва върху планетата. Терминът „биомаса означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биоразградимата част на промишлени и битови отпадъци“. Биомасата е ключов възобновяем ресурс в световен мащаб. За добиването й не е необходимо изсичане на дървета, а се използва дървесният отпадък. За ¾ от хората, живеещи в развиващите се страни, биомасата е най-важният източник на енергия, който им позволява да съчетаят грижата за околната среда с тази за собствения им комфорт. За да бъде транспортирана произведената енергия до потребителите е нужно да бъде изградена допълнителна мрежа за пренос на топлинна енергия. От всички ВЕИ, биомасата (дървесината) е с най-голям принос в енергийния баланс на страната.
Неизползваните отпадъци от дърводобива и малоценната дървесина, която сега се губи без да се използва могат да бъдат усвоени само след раздробяване на трески или преработване в дървесни брикети или пелети след пресоване и изсушаване. Производството на трески има значително по-ниски разходи от производството на брикети и пелети, при което се изисква предварително подсушаване на дървесината и e необходима енергия за пресоване.
Биомаса се получава от дървесина и твърди селскостопански отпадъци. Клоните и вършината са отпадъци от дърводобива. Към настоящия момент се използва само малка част от тях, защото се счита, че събирането на дребноразмерна дървесина е икономически неефективно. Твърдите селскостопански отпадъци се генерират при отглеждането на земеделски култури и тяхното количество е в пряка зависимост от добитата годишна реколта и обработванитеплощи.
Голям неизползван потенциал имат селскостопанските растителни отпадъци. Сламата е твърд селскостопански отпадък, който в страната се използва основно в растениевъдството и животновъдството. За балиране и транспорт на сламата има подходяща технология. Необходимото оборудване в голяма степен липсва и днес не се използва с пълния си капацитет. Около 20 % от нея е възможно да се оползотворява за енергийни нужди.
Засега няма опит и специализирано оборудване за събиране, уплътняване и транспорт на стъбла от царевица, слънчоглед и други, но този проблем може да бъде решен в кратки срокове без големи разходи.
За отпадъците от овощните градини може да се използва оборудването, което ще надробява отпадъците от горското стопанство.
Енергията от биомаса се получава чрез директно или успоредно изгаряне, получаване на биогаз, пиролиза - разлагане при висока температура и отсъствие на кислород, анаеробноасимилиране
– разлагане от бактерии и получаване на метан. Биогазът е горивен газ, който се получава при ферментационни процеси в анаеробна (без наличие на кислород) среда на биологичнипродукти.
Биомасата може да се превръща директно в течни горива за транспортни нужди. Двата най- разпространени вида биогорива са биоетанол (добавя се към бензина) и биодизел.
Енергийният потенциал на неизползваните количества биомаса възлиза на 809 900 тне/г. и може да покрие около 9% от крайното енергийно потребление встраната.
Увеличаване на използването на биомаса за енергийни цели ще доведе до икономия на електроенергия и скъпи вносни горива и води до намаляване на енергийната зависимост.
Предимства: биомасата е непрекъснат и широко разпространен източник на енергия. Цената на биомасата във всичките й разновидности ще нараства значително по-бавно от конвенционалните горива и енергии, защото е местен ресурс. Използването на биомасата допринася за сигурността на енергийните доставки и оказва по-малко вредно въздействие върху околнатасреда.
Облекчен режим на присъединяване при производство на електроенергия с мощност до 1,5 MW.
Недостатъци: Основен недостатък на биомасата в най-масовото разпространение като източник на отопление е малкият КПД на съоръженията за изгаряне, за преодоляването на който са необходими инвестиции от населението.
Биодизел - Производствените разходи са близки до тези на горивото, получавано от петрол и ще се променят в полза на биодизела. Сравнително проста технология за производство (отнася се и за биоетанол). Намалява износването и удължава живота на двигателите. Използването на биодизел води до намаляване емисиите на двигателите с вътрешно горене на сажди, фини прахови частици. Има нулев потенциал на отделяне наCO2.
Недостатъци: сравнително бавно възобновяване. Използването на биомаса като източник на енергия изисква предпазлив подход, тъй като става дума за ресурси с ограничен прираст и много други ценни приложения, включително осигуряване прехрана на хората и кислород за атмосферата. Трябва да се разглеждат предимно отпадъци от селското и горско стопанство, битови и промишлени отпадъци, малоценна дървесина, енергийни култури, отглеждани на пустеещи земи специално за целта.
- Разходите за производство на биоетанол са по-високи от тези набензина.
- При използването на биодизел емисиите на азотни окиси се увеличават с15%.
- Съвременните инсталации за производство на биогаз изискват значителни инвестиции. Голяма част от произведения биогаз се използва за подгряване за постигане температурата, необходима за ферментация (30-40°С), което прави процеса неефективен преззимата.
- Термопомпи
- Термопомпата използва свойствата на газовете, които се загряват по време на компресия и охлаждат по време на разширяване. На този принцип работи охлаждащият ефект на хладилника. При термопомпата се използва обратният процес и се получава топлина. Необходимата енергия се извлича от околната среда (въздух, подпочвени води или самата почва) с помощта на електричество. Съотношението на използваната електроенергия и произведената енергия е едно към четири (произвежда се четири пъти повече енергия от използваната). Съществуват термопомпи земя-вода, въздух-въздух, въздух-вода, вода-вода.
- Предимства: Термопомпите въздух-вода са възобновяем източник на енергия, който може надеждно да доставя значително повече енергия от тази, която използва, позволявайки намаляване на разходите за климатизация дори когато температурите са -20˚ C. Имат нулеви вредни емисии CO₂, нямат горивни процеси, цената на получената енергия е ниска. Термопомпите могат да се използват за охлаждане, за отопление и за осигуряване на битова горещавода.
- Недостатъци: Необходимост от голяма инвестиция. Системите въздух/вода са подходящи предимно при нискотемпературни отоплителни инсталации; ефективността на тези термопомпи силни зависи от параметрите на външния въздух.
- Обобщение
- Най-пазарно пригодният вид ВИ, от гледна точка на нуждите на крайните потребители от различни видове горива и енергии, е биомасата, а най-универсалното преобразуване на енергията от ВИ, е това в електрическа енергия.
- НПДЕВИ дава общата рамка, която ще бъде осъществена чрез отразяването й в законите и нормативните актове на страната ни, и дефинира действията, които трябва да предприемат държавните, общинските и регионалните институции до 2022 г. за насърчаване използването наВИ.
- Българският енергиен подход има за цел да направи производството на енергия по-чисто и ефективно, чрез разгръщане на ВИ и по-ефективно използване на изкопаемите енергийни източници, да минимизира влиянието на производството и използването на енергията върху околната среда, да подобри управлението на естествените ресурси. Очакваните резултати от тази политика са двояки: минимизиране на замърсяването и предоставяне на нови възможности за дейност - чрез по-голяма ефективност и поощряване на нови технологии за бързо развиващия се глобален пазар, от намаляването на енергийното потребление до сигурно, разнообразно и евтиноенергоснабдяване.
-
-
Източник: Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници
Сравнението между ВИ показва изключителната перспектива на биомасата (биогаз), геотермалната енергия и малките ВЕЦ. Допълнително предимство на посочените ВИ е, че коефициентът на натоварване при използване на биомаса, водна енергия и енергия от геотермални източници може да достигне 0.9, което е невъзможно за другите ВИ.
Оценка за използване на ВИ в община Цар Калоян по сектори:
На територията на Община Цар Калоян няма електрически централи.
Няма информация за реализирани проекти за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници в частния сектор извън традиционното за страната, в частност региона, изгаряне на биомаса (дърва и пелети) с цел отопление.
Предвид добре развитото селско стопанство в района, като и наличието на фирми, в Община Цар Калоян може да има производители на пелети за горене от слънчогледови люспи и селскостопански отпадъци.
• Битов сектор
Използването на енергия от ВИ от домакинствата на територията на община Цар Калоян, с изключение на биомаса (дърва и пелети за огрев), се ограничава до индивидуални инсталации за БГВ, използващи слънчева енергия.
На територията на Община Цар Калоян няма градски обществен транспорт, а междуградските линиите между населените места се предоставят на външни фирми, осигуряващи услугата.
Консумацията на горива от автомобилите, собственост на Община Цар Калоян (община, ОП, ДСП ) за 2018 година, е както следва:
- Дизел – 22 400,00 литра;
- Бензин – 3 940,00 литра.
Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, от ЗЕВИ, регламентиращи минималното процентно съдържание на биогорива в предлаганите на пазара горива за дизелови и бензинови двигатели, през 2018 година, са база за определяне количеството биогорива, използвани от общинските автомобили за този период:
- Биодизел – 1344,00 литра;
- Биоетанол – 275,80литра.
Използването на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта на територията на община Цар Калоян все още е неприложимо.
На територията на общината няма производство на биогорива с приложение в транспорта.
SWOT анализ
СИЛНИ СТРАНИ | СЛАБИ СТРАНИ | ||
|
|||
ВЪЗМОЖНОСТИ | ЗАПЛАХИ | ||
|
Реализиране икономии насредства;
За финансиране реализирането на проекти в областта на ВИ и енергийната ефективност трябва да се използват всички източници на финансов ресурс.
При този подход се извършат следните действия:
- Републикански бюджет – според чл. 11, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ, средствата за изпълнение на планове и програми за енергийна ефективност се предвиждат в бюджетите на органите на държавната власт и органите на местнотосамоуправление;
- Общински бюджет – предвиждане на собствени средства за изпълнението на мерките по Програмата за използване на ВЕИ ибиогорива;
- Заемен капитал – средства предоставяни от банки, търговски дружества, предприятия предлагащи услуги в енергийната ефективност, финансов лизинг идр.;
- Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” - създаден чрез Закона за енергийна ефективност и може да предоставя нисколихвени кредити за проекти в публичния и частния сектори и да осигурява гаранции наинвестициите;
- Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) чрез: Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020
- Програма BG04 "Енергийна ефективност и възобновяема енергия", финансира от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство2009-2014;
- Договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (ЕСКО договори): (Наредба №РД-16-
347 от 2 април 2009 г. за условията и реда за определяне на размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради-държавна и/или общинска собственост).
- Международен фонд“Козлодуй”
- Банкови заеми
- Публично-частно партньорство– дългосрочно-договорно отношение между лица от частния и публичния сектор за финансиране, построяване, реконструкция, управление или поддръжка на инфраструктурата с оглед постигане на по-добро ниво на услугите, където частният партньор поема строителния риск, и поне един от двата риска – за наличност на предоставяната услуга или за нейнототърсене.
№ по ред |
Проект | Извършени дейности | цел | Финансиране програма |
1. |
Енергоефективна реконструкция на ОУ "Паисий Хилендарски", с.Езерче,общ.Цар Калоян |
Саниране на сграда в която се помещават: Основно училище “ Свети Паисий Хилендарски и ДГ“Пролет“в с.Езерче, община Цар Калоян |
Намаляване на енергийното потребление. Подобряване на условията на работна среда на ученици и учители. Повишаване жизнения стандарт и качеството на живот. . |
ЕЕ (Енергийна ефективност) ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА "РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ" 2007-2013 Г. Схема: "Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура на 178 малки общи |
2. |
1.Достъпна и привлекателна образователна инфраструктура, чрез ремонт и оборудване на ДГ”Славейче» ,гр.Цар Калоян, включваща обект №1 Рехабилитация на детски площадки и съоръжения за игра в ДГ”Славейче”, гр.Цар Калоян-пет детски площадки” и обект номер №2 „Въвеждане на енергоспестяващи мерки в ДГ”Славейче”гр.Цар Калоян” |
Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони. |
Намаляване на енергийното потребление. Подобряване на условията на работна среда на ученици и учители.. |
По ПМС |
3. | Ремонт и адаптация на съществуващото училище в дневен център за възрастни хора – УПR XI-272. кв.24 от плана на гр. Цар Калоян, област Разград |
Ремонт и адаптация на съществуващото училище в дневен център за възрастни хора с два вида дейности: Център за социална рехабилитация и интеграция. Център за настаняване от семеен тип. |
Повишаване жизнения стандарт и качеството на живот. Икономически растеж и повишаване привлекателността за живеене в района. Социални ползи за обществото и населението от общината, като рехабилитация, социални правни консултации,образователно и професионално обучение. Интегриране на лицата в обществения живот, подпомагане на цялостното им развитие в областта на социалните услуги |
По Програма за развитие на селските райони 2007-2013 Мярка 321 – Основни услуги на населението и икономиката в селските райони ДФ ”Земеделие” |
4. | Изграждане на соларни инсталация за подгряване на вода за битови нужди на кухненски блок към ДГ „Славейче” гр. Цар Калоян | Соларна инсталация за БГВ с площ 15 м2 с бойлер 500 л. | Слънчева инсталация за топла вода. | ПМС |
Списък с идейни проекти по дългосрочната програма
№ по ред | Проект | Кратко описание | Приложение на ВЕИ | Година на реализация |
1. | Изграждане на соларна инсталация за подгряване на вода за битови нужди на кухненски блок ДСП гр. Цар Калоян | Соларна инсталация за БГВ с площ 15 м2 бойлер по 500 л. | Слънчева инсталация за топла вода. | 2020 – 2023г. |
2. | Изграждане на соларни инсталация за подгряване на вода за битови нужди на кухненски блок към ДГ с Езерче, Общ. Цар Калоян | Соларна инсталация за БГВ с площ 15 м2 с бойлер 500 л. | Слънчева инсталация за топла вода. | 2020 – 2023 г. |
3. |
Изграждане на соларна инсталация за подгряване на вода за битови нужди в: Център за настаняване от семеен тип гр. Цар Калоян . |
Соларна инсталация за БГВ с площ 15 м2 с бойлер 500 л. | Слънчева инсталация за топла вода. | 2020 – 2023 г. |
Наблюдението и отчитането на общинските програми се извършва от общинската администрация и общинските съвети, които определят достигнатите нива на потребление на енергия от възобновяеми източници на територията на общината, вследствие изпълнението на Програмата, пред областния управител и Изпълнителния директор наАУЕР.
За успешния мониторинг на програмите е необходимо да се прави периодична оценка на постигнатите резултати, като се съпоставят вложените финансови средства и постигнатите резултати, което служи като основа за определяне реализацията на проектите.
Нормативно е установено изискването за предоставяне на информация за изпълнението на общинските програми за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (чл. 8, ал. 2 от Наредба№ РД–16-558 от 08.05.2012 година).
За да се отчете степента на постигане на заложените цели и мерки на
Краткосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива на Община Цар Калоян за периода 2019– 2022 г. е необходимо да се използват индикатори за резултат.
Индикаторите обхващат, както физически характеристики (параметри), така и финансови по отношение реализацията на поставените цели и приоритети, като стойностите им могат да бъдат абсолютни или относителни Реализираните и прогнозни ефекти следва да бъдат изразени чрез количествено и/ или качествено измерими стойностни показатели/индикатори.
Индикаторите за резултат са (по възможност) количествено измерими и осигуряват обективност по отношение на оценките и изводите за конкретните постижения при реализацията на приоритетите и целите и постигнатото пряко въздействие в съответната област.
Наблюдението и оценката на общинската програма за насърчаване на използването на ВЕИ трябва да се осъществява на две равнища.
Първо равнище: Осъществява се от общинската администрация по отношение на графика на изпълнение на инвестиционните проекти залегнали в годишните планове.
Периодично се изготвят доклади за състоянието на планираните инвестиционни проекти и прави предложения за актуализация на годишните планове. Докладва за трудности и предлага мерки за тяхното отстраняване. Периодично (поне един пъти в годината) се прави доклад за изпълнение на годишния план и се представя на Общинския Съвет.
Второ равнище: Осъществява се от Общинския съвет. Общинският съвет, в рамките на своите правомощия, приема решения относно изпълнението на отделните планирани дейности и задачи.
Изготвянето и изпълнението на общинската Програма за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива за периода 2019 - 2022 г. е важен инструмент за регионално прилагане на държавната енергийна и екологичнаполитика.
Инвестициите в „зелена енергия” и ВЕИ са единствения възможен подход за ограничаване на енергийното потребление от конвенционалната енергетика. Налице са редица механизми и инструменти в ЕС и в частност България за подкрепа на ВЕИ. Въпреки тяхната значимост те не могат да се конкурират с традиционните енергийни източници без значителни финансови субсидии. В условията на засилваща се конкурентна борба и тежки финансово-икономически условия основните предизвикателства са:
Преодоляването на изброените предизвикателства изисква целенасочена, добре структуриран и пазарно ориентирана финансова и политическа подкрепа. Реализирането на мерки за енергийна ефективност и ВЕИ биха превърнали Община Цар Калоян в атрактивна и модерна община с високо качество на живот, следваща принципите на устойчивото развитие.
Увеличаването на производството и потреблението на енергия от ВЕИ ще доведе до редица ползи за общинатани:
Повишаване на благосъстоянието и намаляването на риска за здравето на Населението.
Инвестициите във възобновяеми енергийни източници предлагат осезаеми ползи за околната среда и икономиката, а настоящата програма прави възможни такива инвестиции. Основните ползи са:
- Финансови икономии – Ефектът се наблюдава както в домакинствата, така и в общинските учреждения. Инвестициите в производството и потреблението на ел. енергия от ВЕИ намаляват потреблението на скъпите в момента енергоизточници, а от това и годишните сметки за потребление середуцират;
- Повишаване на конкурентоспособността – Инвестициите в производството на ВЕИ биха довели до по-голяма степен енергийна независимост и биха дали положителен ефект върху производствения капацитет и разходи на предприятията. По-малките оперативни разходи означават по-голямаконкурентоспособност;
- Ползи за околната среда – Инвестициите в производството на възобновяеми енергийни източници намаляват емисиите на въглероден двуокис и така допринасят пряко за по-чиста околнасреда.
Програмата на Община Цар Калоян за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници на територията на общината трябва да е в пряка връзка с Плана по енергийна ефективност.
Настоящата Краткосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива на Община Цар Калоян се приема за периода 2019 - 2022 година.
Краткосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива на Община Цар Калоян, е стратегически документ с отворен характер и в срока на действието си може да се променя, усъвършенства и допълва вследствие измененията в законодателството на Република България както и в зависимост от конкретните задачи и наличие на необходимите финансови средства.
Вярно с оригинала при ОбС – Цар Калоян
ГЮНАЙ УЗУНАЛИ
Председател на Общинския съвет гр. Цар Калоян
Програмата е публикувана на интернет страницата на Община Цар Калоян
на ……………..2019 г.